Технология

  Новото

  Услуги

  3 D анализи

  Ефективност

  Изборът

  Субсидии

  Преференции

  Вятърни паркове

  Главно меню

   Нови книги 

Eкологична експертиза и предимства на вятърната елeктрогенерация

През изминалото столетие нивото на световния океан се е покачило с около 20 см. поради топенето на ледниците и разширяване на водата при нагряване. Рискът от глобално изменение на климата става все по-голям и затова има реална нужда от предприемане на мерки за намаляване отрицателните въздействия. Парниковият ефект се предизвиква главно от въглеродния двуокис (CO₂). В ЕС замърсяването с CO₂ не намалява. Експерти от IPCC (Inter-governmental Panel on Climate Change) са на мнение, че предизвиканият от хората парников ефект ще повиши температурата на земята с около 1,4 C^o до 5,8 C^o, което ще доведе до промяна на климата с всички произтичащи от това катастрофални последици. През пролетта на 2002 г. физици от Бернския университет са стигнали до извода, че повишаването на температурата ще надхвърли 5,8 C^o. Английски учени са изчислили, че след 30 години на земята ще бъде с около 0,3 C^o до 1,3 C^o по-топло от днес. За сравнение: през целия XX век температурата се е покачила с около 0,6 C^o. Двете изследвания работят с напълно различни климатични модели, резултатите обаче са почти едни и същи.

В България затоплянето и засушаването е по-силно изразено, в сравнение със средните  световни темпове. През последните 60 години, средната температура у нас се е покачила с 0.9 C^o (при 0,6 C^o в глобален мащаб за 100 години), което е пряко свързано с увеличаване силата и честотата на ветровете и намаляване на валежите с около 30%. Тази изпреварваща неблагоприятна тенденция у нас е свързана с обезлесяването, с увеличаване на пустеещите земи през последните десетина години, включително и с осушаването на крайречните зони, поради строителството на язовири и тръбопроводи за ВЕЦ.

Естествен резултат от екологичните й предимсва е глобалното развитие на ветроенергетиката. Според последните прогнози на Европейската ветроенергийна асоциация капацитетът за производство на вятърна енергия на стария континент ще се увеличи от 28 400 мегавата през 2003 - та до 75 000 мегавата през 2010 - та г. и 180 000 мегавата през 2020 -та г. След 16 години електричеството, произвеждано от вятърни турбини, ще покрива нуждите на 195 милиона европейци или половината от населението на континента.

След ратифицирането на Протокола от Киото нашата страна поема задължението да намали емисиите си за периода 2008-2012 г. с 8 % спрямо приетата по рамковата конвенция като базова 1988 г. Това задължение поставя редица въпроси, свързани с устойчивото развитие на енергийния отрасъл. Следва да се има предвид, че ако нашата структура на електропроизводството остане същата, каквато беше през 1988 година, това изискване не би било проблем, защото цялото електропроизводството от въглища спадна с повече от 8%. Но структурата рязко ще се промени и тази промяна вече е факт, със спирането на първите два блока на АЕЦ "Козлодуй".

В структурата на производството на електроенергия именно АЕЦ "Козлодуй" заема все още централно място със своя дял от около 40% от общото производство. Другият основен производител са централите от комплекса "Марица-Изток" (около 30 %). Наличието у нас само на нискокалорийни лигнити, като единствен местен енергоресурс, предопределя високите емисии на ПГ при електропроизводството. Използването на ядрената енергия, независимо от тежките екологични проблеми, които тя поставя в дългосрочен план, в крткосрочен  има преимущество, че не се отделят парникови газове., въпреки че като цяло е мощен топлинен замърсител, чрез охлаждащата реакторите вода.

Радикално решение на енерго-екологичните  проблеми е природосъобразното производство на енергия от възобновяеми енергоизточници. Най-икономически изгодният и най-природосъобразният начин за производство на екологично чиста енергия сега е ветроенергегиката. Емисиите от въгледвуокис, които се редуцират от заместването на 1 kWh електронергия от въглища, със същото количество, но добито от силата на вятъра, е около 0.97 кг. СО₂, Останалите стойности за парниковите газове са следните: 1.34 милиграма серен двуокис и 2.9 милиграма азотни окиси, както и около 100 грама пепел и гипс. Тези данни са оптимистични, защото се отнасят за висококалорични вносни въглища. Нашите лигнити, като първичен енергоизточник, са по-неприродосъобразен начин за производство на ток, в сравнение с вносните въглища.

Оценката на редуцираната емисия за СО₂ еквивалент от производството на  1 kWh ветроелектронергия се получава около 14 евроцента при заместването на съшия ток, произведен от калорични (28 MJ/kg) въглища. Изчисленията са направени по общоприетата методика и ревизираните напътствия (1996 г.) на Междуправителствена група по промените на климата (Intergovernmental Panel on Climate Change IPCC). Това обаче не означава, че ветроенергийните производители  получават тази цена като добавка към цената на тока, който произвеждат. Причината е, че правителствата, подписали ангажименти по Протокала от Киото, не я плащат сега точно по този начин. Те използват и други авансови преференциални средства, като например субсидии и грантове за реализация на ветроенергийните инвестиции, които само в Германия бяха 2.7 милиарда евро за 2002 година. И разбира се – преференциални изкупни цени на електричеството, механизмите по сделките с редуцирани емисии, зелените сертификати и други подобни. У нас също стартираха авансови програми, като например програмата “Феникс” на Европейската банка за възстановяване и развитие – Лондон. Тя осигурява субсидия от 20% за всички инвестиции за производство на екологично чиста енергия, независимо дали са предназначени за продажби по преференциални цени или за собствени нужди. В последния случай преференцията е 50%, ако проектът е по програма САПАРД (мярка 1.1.).

Парниковите газове, генерирани в процеса на производство на материалите за ветрогенераторите и самите тях, се компенсират от редукцията на вредните емисии от тяхното ветроелектро-производство само за 3-5 месеца работа.  По този показател, ветроенергетиката е определено на първо място сред останалите електроцентрали за «чистото електричество». За своя икономически живот една неголяма ветротурбина ще икономиса над 3 300 тона енергийни въглища, ще спести изхвърлянето в атмосферата на над 7 000 тона СО₂  еквивалент, както и стотици тонове пепел. Икономическият ефект от предотвратавянето на неблагоприятните екологични последици има цена от около 1 000 000 евро при сегашно ниво на цените.

Слънчевата енергетика е също много подходяща за екоелектро-производство, но е икономичски неизгодна, поради все още твърде високите цени на фотоволтаичните системи и ниския им коефицеинт на полезно действие, особено при по-високите летни температури. Едно патентовано решение на този проблем е посочено тук

Широко разпространеното мнение у нас за екологичнита полза от ВЕЦ е остаряло схващане. Още през миналия век еднозначно се доказаха необратимите екологични вреди от язовирите и тръбопроводите, силно променящи естествените водни течения, както и съответните речни и крайречни почвени условия, климат и екосистеми. А и енергийният хидоресурс у нас намалява, с намаляването на валежите и глобалното засушаване.  

Затова засега, и в близко бъдеще, ветроенергетиката е екологично чистият и инвестиционно изгодният източник на електричество, който се подкрепя административно, икономически и институционална не само на държавно и евроравнище, но и в глобален мащаб.

Неблагоприятните екологични последствия от повечето човешки дейности би могло да бъдат компенсирани напълно или частично, ако се направят допълнителни разходи, които в немалко случаи, могат да надвишат икономическите ползи от самите дейности. Радикален подход на природосъбразното развитие е 100% - вата превенция на замърсяването. Доколкото фосилната енергетика е главен замърсител у нас и в глобален мащаб, то радикалният метод изисква заместването й с експлоатация на естествено възобновяеми чисти енергоизточници. Като успешен пример за радикален превантивен подход е вятърната енергетика, при която преките и косвените неприродосъобразнни въздействия са почти нулеви.

Във всички наши прединвестиционни проекти се дават натуралните и други резултати от еколого-икономическа експертиза, направена поотделно за всеки вариант на алтернативните инвестиции за ветроенергетиката, по отношение на земепоглъщаемост, ресурсоемкост и отпадност.

Технология            Новото               Услуги           3 D ветроанализи

Ефективност         Изборът            Субсидии     Главно меню

02 8760 431, 02 8770 481, 0897 872 857,  Е-mail us