НОВИ КНИГИ :

   Нови книги 

 • Aвтомобилна революция • Хидрокинетични  електроцентрали 

      Видео на новоизобретена вятърна турбина вижте тук.

Ветроенергиен речник

Бруто ветроенергия – Кинетичната енергия на вятъра, в зависимост от скоростта му V, изчислена като полупроизведението на масата на вятъра М и квадрата на скоростта му (0.5МV2).(виж за сравнение нетна ветроенергия)

Вал – Ос на турбината, към която са свързани трансмисията и електрогенератора.

Ветроелектроцентрала – Инженерно съоръжение за преобразуване на енергията на вятъра в електрическа. То представлява един комплектен агрегат. Той се състои от 3 основни компонента: фундамент, стълб, монтиран върху фундамента и гондола с трилопатъчен ротор, монтирана върху стълба. Към него може да е комплектован трансформатър в тялото на стълба или трансформаторът да бъде до фундамента извън стълба.

Ветроенергиен одит – Проучване, детайлен анализ и оценка на енергийните качества на вятъра и на други климатични параметри, имащи отношение към плътността на вятърната мощност за определено място. Ветроенергийният одит не зависи от характеристиките на турбините. Резултатите от ветроенергийния одит са посочени в първа глава чрез сравнителна оценка на ветровите класове (вижте по-долу).

Ветроенергиен (ветрови) клас – Обобщен ветроенергиен показател за даден район (място), отчитащ едновременно скоростта на вятъра и плътността на въздуха. Измерва във W / m2 и за един и същ клас стойностите растат с увеличаването на височината над терена.. Ветровият клас не зависи от параметрите на ветротурбината, а от ветроклиматичните и другите характеристики на района. При дефинирането на W / m2 за съответния район се приема, че вятърът има скорост по-голяма от 0 m/s през цялата календарна година (8760 часа). Такива райони са рядкост. Ветровият клас дава приблизителна представа за ветроенергийните качества в даден район и служи като мярка за сравнителен анализ при ветроенергиен одит, както е направено в изводите след първа глава Но за фактическата годишна електропроизводителност е от значение времето, през което скоростта на вятъра е по-голяма от скоростта на включване на дадена турбина към електросистемата (минимална енергозначима скорост) и скоростта на изключването й (максимална енергозначима скорост). Това време е винаги по-малко от 8760 часа и е конкретно определено за всяка турбина.

Вятърен парк – група вятърни турбини на едно място, което опростява обслужването им. Групата турбини може да са свързани в една линейно-трансформаторна схема или да бъдат автономно присъединени към електропреносната система

Годишната часова използваемост – Времето, в рамките на една календарна година, през което турбината генерира електричество. Измерва се в часове. Това време не може да бъде по-голямо от времето, през което духат енергозначимите за турбината ветрове. Годишната използваемост за всяка турбина, заедно с ефективността й в различните ветроклиматични условия са основните показатели

Енергозначими ветроскорости – Скорости на вятъра, измерени на височината на вала на ветротурбините, при които турбините генерират електричество в паралел на електронергийната система. Типичните диапазони на енергозначими скорости за хоризонталноосевите турбини са между 2.5 и 28 m/s. Вертикално осевите и двуроторните контравъртящи се турбини произвеждат електрическа енергиия и при ветроскорости, по-ниски от 2.5 m/s.

Eфективност на ветроагрегат – Безразмерна величина, която най-често се измерва в проценти и показва каква част от кинетичната енергия на вятъра конвенционалните ветроагрегати преобразуват в електрическа енергия със стандартни параметри. Теоретичният й максимум е 59.3 % (лимит на Бетц), Ефективността на двуротороните ветроагрегати с контравъртящи се турбини е по-висока от лимита на Бетц, който е за еднороторни турбини. Ефективността на всяка турбина заедно с годишната й използваемост са основните показатели, от които се изчисляват всички оценки в четвърта глава.

Компоненти на ветроскоростта – Векторът на вятърната скорост има три компоненти в трите измерения на декартовото пространство. Хоризонталната е тази, която може да има енергозначими стойности за турбината. Вертикалната е тази, която увеличава турбуленцията и пречи на ефективната работа на ротора на турбината.

Метеорологичните данни за вятъра - Стандартизирани бази ветроданни, събирани на основание измервания на скоростта на вятъра, която се характеризира с една посока и сила в едно измерение

Мощностна крива - Основна енергийна характеристика на всеки ветроагрегат е зависимостта на произвежданата електрическа мощност от скоростта на вятъра. Тази зависимост се дава най-често в графичен вид и се нарича крива на мощността или мощностна крива. По нея може да се отчете каква действителна мощност отдава турбината при различните скорости на вятъра, измерени на височината на монтиране на вала на турбината.

Нетна ветроенергия – Кинетичната енергия на хоризонтален вятър, в зависимост от скоростта му Vx с посока по оста на вала на турбината, в работния й диапазон, изчислена като полупроизведението на масата на вятъра m и квадрата на скоростта му (0.5mVx 2).(виж за сравнение брутна ветроенергия). Винаги нетната нерегия е по-малка от брутната.

Номинална специфична производителност на турбината [kW / m2] - Основна ветроенергийна характеристика на турбината, която не зависи от ветроклиматичните параметри на. Тя се изчислява като отношение на номиналната мощност и площта, обмитана от ротора на турбината

Обмитана площ - Площта на кръг с диаметър, равен на диаметъра на турбината. Измерва се в m2. Нарича се още роторна площ.

Плътност на ветровата мощност – Основна енергийна характеристика на вятъра. Тя е равна на специфичната мощност за 1 квадратен метър вертикално сечение на ветровия поток. Измерва се във W / m2. Тя зависи от скоростта на хоризонталния вятър, от надморската височина, температурата, атмосферното налягане и влажността на въздуха

Референтно място - място за фундиране на ветроагрегат, на което преобладаващата през годината ветроскрост е 5.5 m/s при годишно разпределение на ветроскростите по нормално статистическо разпределение (по Rayleigh) на височина 30 метра над терена, плътност на въздуха 1.225 kg/m2 при грапавини на подстилащата повърхност 0.1 m и логаритмично разпределение на ветроскростта във височина. Тази дефиниция е съгласно германския закон за възобновяемите енергоизточници и тя съответства на място от втори ветрови клас по американската седемстепенна скала.

Стълб (кула) – Стоманени тръби с форма на пресечен конус, свързани една върху друга. Най-често се състоят от 3 отделни части. Има стълбове, които вместо тръбни са стоманоререшетъчни или стоманобетонни. Те могат да бъдат с кръгло, квадратно или триъгълно сечение. Решетъчните стълбове за турбини до 400 kW, могат да се направят от винкели, а за по-големите турбини решетъчните стълбове се правят от тръби.