Нови книги 

 • Aвтомобилна революция • Хидрокинетични  електроцентрали 

     Видео на новоизобретена вятърна турбина вижте тук.

Услуги    

Електроенергийното оползотворяване на вятърната енергия зависи в най-голяма степен от избора на подходящо място със съответните за него вятърни турбини. Добри места за ветроенергетика има по цялото ни черноморско крайбрежие, както и в редица други планински и непланински райони на страната. Изборът на подходящо място е първата задача на ветроклиматичното ни проучване. Определянето на подходящ терен, за един или група ветрогенератори, е въпрос, който зависи от много фактори и предварително не може да се даде достатъчно точен и достоверен еднозначен отговор.

Вятърните електроцентрали са най-бързо развиващия се отрасъл в световната енергетика през последните години. Това се дължи на безплатната вятърна енергия, екологичните й предимства и намаляващите цени на вятърните електроцентрали, приведени за единица инсталирана мощност (kW). Сега и в бъдеще,  себестойността и инвестициите за електричество от вятъра се очаква да бъдат най-ниски, в сравнение с всички други електропроизводства от екологичните и напълно възобновяеми енергоизточници. Конкуренция на вятърната енергетика би могла да бъде само хидроенергетиката, но при много високи водни падове и целогодишен голям воден дебит,  каквито у нас вече почти няма. Подчертаната тенденция за трайно засушаване през последните десетилетия у нас контрастира на фона на увеличаващата се сила на ветровете.

Нашето технико-икономическото проучване има за цел да анализира варианти и да избере и оцени най-подходящите технология и оборудване за цялостна система за ефективно природосъобразно производство на електроенергия за локално ползване и вятърни електроцентрали, предназначени за доставка на еленергия за националната електропреносна мрежа. Целта на производителите на ветроагрегати е да продадат колкото може по-мощни машини. Но целта на инвеститора е да купи колкото може по-ефективни машини, за да може максимално възможна част от безплатната енергия на вятъра да се превърне в електричество или друг вид полезна енергия. Електрическата ефективност, при обявената от производителите мощност на турбината, е няколко пъти по-ниска от тази, с която агрегата работи през преобладаващата част от годината. Общоприето е производителите да обявават максималната мощност на турбините като номинална, което  заблуждава неспециалисти, които умножават тази мощност по годишната времева използваемост на турбините, за да пресметнат годишното електропризводство. Това води до много груби грешки. За да се избегнат тези грешки следва да се знае ефективността на турбината при различните ветроскорости в целия й работен ветродиапазон. А не само максималната мощност, която е точно указана, но се отдава при силни ветрове, които по принцип духат много рядко у нас.

Повечето производители, изобщо не посочват данни за ефективността на машините си, за което има елементарна причина. При максималната (номинална) мощност ефективността на ветроагрегатите като цяло е винаги най-ниска - около 10-15%.  За сравнение - ефективността на електрогенераторите им е обикновенно около и над 80%, а на трансмисиите (които имат такива) - около 95% и то при всички работни режими. Общата максималната  ефективност на различните типове ветроагрегати се получава при твърде различни ветроскоростни диапазони, което е съществена причина да правим детайлен технически анализ на електрическата им мощност и произоводителност по ветроскорстни ленти, разпределение на ветроскоростите в тях, в зависимост от редица конкретни особености на мястото и от редица други фактори, за да се достигне до една реално постижима електропроизводителност за статистически представителен ветрови годишен цикъл. На такава основа техникоикономическите анализи и инвестиционни оценки имат висока степен на достоверност и са добра база за избор на инвестиционно решение.

Търговските интереси на производителите на турбини са да обявяват високи мощности на агрегатите си и да не посочват ефективността им, която силно зависи от различните скорости на вятъра. Докато, обратно, интересите на инвеститорите са да извлекат най-голяма част от вятърния потенциал на определено място, което най-много зависи не от мощността, а от други фактори като ефективността на агрегатите, аеродинамичността на роторите, оперативното им управление и т.н.. В този смисъл, по-модерна и по-скъпа турбина, не винаги е инвестиционно по-доброто решение, защото зависи доколко нейните различни технически показатели най-пълно и интегрирано съответстват на ветроусловията на конкретния терен - и разбира се от цената й.

Нашата основна задача, в процеса на проучването и оценките, е точно да изчислим най-ефективната машина за съответните ветроклиматични, релефни, ландшафтни, теренни, геоложки и инфраструктурни дадености, както и потенциалните възможности на определеното място за доставката, монтажа и печелившата експлоатация на вятърни генератори. Затова оценките ни са не само по технически, технологически и експлоатационни, но и по икономически и инвестиционни критерии.

Там, където ветроусловията са подходящи, ветроагрегатите, които са постоянно свързани към електроенергийната система, работят енергийно по-ефективно, в сравнение с тези, които произвеждат стандартна електроенергия, но не са свързани към системата. Но за някои приложения, локално работещите ветроагрегати могат да бъдат по-ефективни - например за изпомпване на вода от недълбоки сондажи или за постоянен ток или променлив с непостоянна честота и др. Единствено анализът на консумацията и целите на ветрогенерацията дават еднозначни отговори на споменатите и други подобни варианти.

Мощностите на масовите ветрогенератори са проектирани за скорост на вятъра 12 м/с - 15 м/с, каквито у нас са рядкост. Те и в редица други държави също са рядкост. Но производителите  екипират турбините с мощни трансмисии и електрогенератори, независимо, че тази мощност ще се използва доста малко време в годишен план. Това  не означава, че през останалото време турбините работят недобре при по-ниските ветроскорости. Но, ако електропроизводството се изчислява на база на номиналната мощност (която фактически е максимална), то грешката е много голяма и годишното електропроизводство значително се надценява (няколко пъти).

Съществено в нашите технически оценки за ефективността на  ветрогенераторите е да изчислим коефициента на полезно действие на съответния вид турбина при преобразуването на разполагаемата енергия, която носи вятъра, при превръщането й в електричество. Ветроагрегатите на различните производители постигат максималната си ефективност при различни ветрови скорости. По аеродинамични,  електрически и други технически причини, ефективността на всички турбогенератори при обявената мощност е по-малко от половината от  максималната им елекрическа ефективност, която най-често е в тясна скоростна лента в обхвата 5-10 m/s. Точно в този диапазон и под него са средните ветрови скорости у нас. Производителите, в техните технически спецификации, рядко дават данни за ефективността при различни ветроскорости. Ние ги изчисляваме еднозначно на основание други обявени техни данни. За правилния избор на ветроагрегат предварително пресмятаме преобладаващите скорости на вятъра, в десетина тесни скоростни ленти, и сравняваме различни видове турбини пряко по електрическата им производителност за конкретното място с конкретния ротор, монтиран на различни по височина стълбове. Това е базата ни за по-нататъшния техникоикономически избор, който се основава и на всички други параметри на вариантите на проектите.

Така оценените ветроенергийни проекти, предполагат най-печелившо оползотворяване на ценния и напълно безплатен възобновяем енергиен източник, особено при действието на новия Закон за енергетиката, чиито преференции са обяснени тук. През 2003 година НЕК изкупуваше ветроелектроенергията при цена 120 лева за за мегаватчас, без ДДС, която цена бързо ще нараства в бъдеще. Освен това ще се получават и чисти приходи от продажбите на зелени сертификати, за които е обяснено тук. А от 2007 годинва изкупните тарифи за  електронергията, произведена от вятърни генератори  са две. За нискоефективните ветрогенератори тя е 175 лева за MWh, а за високо ефективните тя е 156 лева за MWh. Критерият за ефективност са пълните   ефективни работни годишни часове, които се изчисляват като произведеното количество енергия годишно се раздели на  инсталираната активна мощност на ветрогенератора. Ако след делението се получи над 2250 часа, то  в сила е тарифата за ефективна електроцентрала и обратно.

Нашите проекти включват специфични подходи, както в технически така и в икономическите им  аспекти, основаващи се на собственото ни ноу-хау, които са специално разработени за българските ветроклиматични условия.

Главните цели на проучването включват:

•  създаване на нов електроизточник, изцяло ползващ безплатна възобновяема енергия, редуцирайки зависимостта от конвенционални горива

•   намаляване на емисиите от парникови газове в съответствие с изискванията на рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и продажби на редукцията на емисии по механизмите на Протокола от Киото;

•   варианти на субсидирано финансиране  на проекта

Нашата дейност включва три основни етапа, които са описани тук

Извън гореказаното, по предварителни данни, от анализа на ветростатистически рузултати, събирани от различни източници, и на основание на наши ветроизмервания можем да предложим определени райони у нас подходящи за ветроенергетика  При тях инвестициите във вятърната енергетика се възвръщат най-бързо, себестойността на произведената електроенергия е най-висока, и съответно печалбата е най-голяма в условията на 100% гарантиран пазар на електроенергия при преференциални изкупни цени.