• Вятърни турбини  • Новата енергетика  • Фотоволтаични  генератори

Българската вятърна енергетика е в зората на своето развитие.  Използването на енергията на вятъра за енергийна комерсиализация е перспективен и печеливш бизнес. У нас някои ценови и други законови условия за производство на електричеството, произведено от вятъра, се доближават до европейските стандарти, а земите за ветрогенераторите са многократно по-евтини, отколкото тези, на които са построени генераторите в Дания, Германия, Гърция,  Великобритания и т.н.. Енергийната ни инфраструктура, макар и вече остаряла, е сравнително добре развита. И тъй като в инвестицията влиза и земята, или правото за дълготрайното й ползване, то като цяло ветроенергетиката у нас е доходен бизнес, независимо, че ветровите условия общо за цялата територия на страната не са така благоприятни, както в споменатите по-горе държави. Тъкмо затова е наложително детайлно предварително проучване, анализ  и инвестиционна оценка за всеки ветропроект и то още в началната му фаза, преди да са направени каквито и да било разходи за него. Примерен обхват на такова проучване е описан тук. 

За реализацията на висока печалба от безплатната ветрова енергия много допринасят шест нови съществени моменти в нормативните условия:

1. От 2003 година изкупната цена е вече 12 ст. без ДДС за киловатчас ветроелектроенергия и ще продължава да расте с ръста на цените на дребно. По закон е предвидено, че изкупната цена не може да бъде по-ниска от 80% от цената на дребно за бита.

2. За всеки произведен киловатчас от възобновяем енергиен източник ще се издава зелен сертификат, който ще се продава, независимо това на кого се доставя ветроелектроенергията. Печалбата от предвидените зелени сертифика е равна на приходите от цената им, защото за тях не се правят разходи. Всички разходи влизат в себестойността на  електроенергията. Повече за зелените сертификати и другите механизми за парични стимули вижте тук.

3. Съществена преференция за ветроенергийния бизнес е законовото задължение на НЕК да изкупува 100% произведената вятърна еленергия.

4. Законово задължение на НЕК е да изгражда или да заплаща изграждането на необходимата присъединителна мрежа до мястото на ветроенергийното съоръжение.

5. Всички инвестиции за ветроенергетика, независимо дали става въпрос за свързани към националната електроенергийна система ветроагрегати или не, с изключение на земите, се амортизират с данъчно признати годишни квоти от 15 до 50%. Това е важно за ветроенергийния бизнес, защото ветрогенераторите се управляват от компютри със съответния софтуер и те работят напълно автоматично. Нямат постоянен персонал и нямат разходи за гориво, поради което приходите от продажби на ток и зелени сертификати са много големи и ако предварително не се структурират правилно активите на фирмата, ще се получават големи печалби, от които ще се плащат неприемливо високи данъци. Сега у нас данъците не са много високи, в сравнение с европейските, но с приемането ни в ЕС, те неизбежно ще се доближат до високите налози в еврозоната. 

6. Преференциалното изкупуване ня ветроелектроенергията, по твърда цена, от НЕК дава възможност на производителите на ветроелектричество гъвкаво да планират своята консумация на ток (ако имат такава), така че да се възползват от тарифните намаления на НЕК за нощна енергия, например.

Посочените шест предимства не изчерпват всички такива за ветроенергийния бизнес у нас. Тези предимства са устойчиви и е малко вероятно да бъдат напълно или частично отменени, поради това, че са част от една международна система на стимули, в която България участва като страна, подписала Протокола от Киото и като бъдещ член на ЕС, където отдавна има по-големи преференции от шестте изброени по-горе. Това гарантира устойчивото покачване на стимулите за вятърната енергетика в България.

Тенденцията за повишаване на цената на енергията, у нас и глобално, не се очаква да се обърне. Всички знаем, че нашата енергетика е зависима от голям процент внос на първични енергоизточници. Цената на еленергията ще нараства, дори и след влизането ни в ЕС, заради милиардите, необходими за погребването на затворените реактори в АЕЦ, за които стана ясно, че няма да получим достатъчни компенсации от ЕС.

През последните години енергийни инвеститори се насочиха към използването на водните ресурси у нас, чиято експлоатация законово също се стимулира. Принципната разлика с ВЕЦ е, че началните инвестиции са много по-високи при водните централи и тяхното изграждане е свързано с много сериозни проблеми като например за регулираното многоцелево използване на водите, каквото при вятърната енергетика няма, както не се плаща и водно право и не се изграждат никакви спомагателни съоръжения като деривации, язовири и т.н..